Нашият
БЛОГ
Ивешки диалект
И Ивето си има собствен език!
Следва разбивка по възрасти :)
Следва разбивка по възрасти :)
1-2 годинки
- ола (ела)
- Пример: Ола, тати!
- тинка (мандарина)
- мельо (помело)
- кау (портокал)
- тейка (калинка)
- пуси тейка (пусни ми калинките)
- нак (сняг)
- Пример: нама нак!
- бука (обувка)
- нани (иска да суче)
- пали (топло ИЛИ студено)
- Пример: стъпва на студен под и казва "пали"
- (балони)
- течка (четка за коса)
Друг най-щастлив ден
В живота на човек има дни, които не могат да се забравят. Хубави, лоши, странни, красиви - замисляш се ... и емоцията се връща. Имам и аз такива дни и обожавам да ги преживявам отново и отново.
По отношение на емоцията, сигурен съм, че и след 100 години като се замисля за раждането на дете ще усещам същата разливаща се топлота. По отношение на детайлите обаче ... е, просто не съм устроен така. Може и да помня какво съм обядвал вчера (трябва ми позамисляне), но споменът за менюто миналия вторник е напълно заличен! Тъкмо затова толкова обичам "онзи" пост за "най-щастливия ден" - детайлите също носят емоции!
Малко след мен дойде и Олга, ама като цяло никакво напрежение нямаше. Стела идваше да си поговорим от време на време, но чаках отпред иначе (вътре имаше друга родилка -майката на Боряна). Към 15:00 Андреева каза, че е време за система вече, че бебето е притиснато … обаче другата жена започна да ражда и се размина.
Аз слязох да предам ключовете за вкъщи и през това време (около 15:30) нашите неща бяха напреднали значително - на Стелито и бяха изтекли водите.Боряна Антон (другото бебе) пък тъкмо се роди - съвсем тихичко раждане! И вече беше ред на Ива!
Изведнъж (~16:00) се почна едно суетене, викане, подскачане, тревожене, … а аз не знаех какво става! “Доведеде Нина бързо! Как така я няма? Доктор ХХХ къде е? Ами отивай да го доведеш, какво чакаш!” :) Аз се постреснах, но се оказа, че доста е бързала малката да излиза и ги е сварила в пуш-пауза (след предното раждане). Малко по-късно се чу “БРАВО, БРАВО” и “УАААА-УААА”, а аз се успокоих! Часът е 16:32, Ива плаче :)
С мен във фоайето бяха много симпатичните родители на две недоносени близначки, заедно с бабата. Поприказвахе малко, поздравиха ме и в 17ч влязаха на свиждане на момиченцата си. А аз отидох да видя моята Ива :) … и Стелито де :)
Вкъщи се почерпихме със стара ракия и ребърца, а Ели заспа трудно (гостите се забавиха). Аз пък съвсем не заспах :)
По отношение на емоцията, сигурен съм, че и след 100 години като се замисля за раждането на дете ще усещам същата разливаща се топлота. По отношение на детайлите обаче ... е, просто не съм устроен така. Може и да помня какво съм обядвал вчера (трябва ми позамисляне), но споменът за менюто миналия вторник е напълно заличен! Тъкмо затова толкова обичам "онзи" пост за "най-щастливия ден" - детайлите също носят емоции!
С голямо закъснение опитах да попълня белите петна от 26.05.2015 и съм изненадващо доволен от постигнатото. Възстановката се базира на бележки, смс-и, съобщения, мейлове, разговори и други :)
Мда ...
< преди >
В месеците преди раждането на Ива нямахме почти нищо друго в главата, но с напредването на месец май доста се успокоихме. Особено аз. Даже си позволихме да планираме дати :)
Стела се надяваше да не е 24.05, защото искаше деня да си е само на Ива, без разни там писмености, съединения, коледи и т.н.
Близначките се надяваха да е 25.05, защото е техния рожден ден.
Аз бях предупредил, че ще бъде 26.05 :)
Стела ходеше често на прегледи, но конкретно на 25.05 беше два пъти на тонове и явно и дойде в повече, така че за следващия ден си беше решила хубаво да се разходи и после направо към 12 да отиде да ражда :)
< работа >
В работата аз реално бях предал повечето неща (с идеята скоро да залипсвам изведнъж) и гледах да планирам ден-за-ден. Точно за този вторник обаче си бях напланирал много задачи, с цел да отметна всичко мое си, но за съжаление не успях съвсем. Всъщност в ретроспекция "не успях съвсем" може би трябва да се чете "съвсем не успях", защото за 16ч имах презентация/разговор с един странен клиент (Мотортрак, през Стюърт) на която просто не се явих. Е, въпросната презентация все пак се проведе и съвсем резонно изпуснахме клиента. Нищо де, друг път.
< денят >
Кротко и спокойно се занесохме в "Талпа" за обяд, като това ще да е бил и първия ми път без бира в това коварно заведение. Задоволих се с таратор и свински флейки. Точно се нахраних (~13ч) и Стела се обади, че ще се почва. Съвсем хладнокръвно хвърлих 10лв и още по-хладнокръвно хвръкнах към офиса да си взема колата :)
Мда ...
< преди >
В месеците преди раждането на Ива нямахме почти нищо друго в главата, но с напредването на месец май доста се успокоихме. Особено аз. Даже си позволихме да планираме дати :)
Стела се надяваше да не е 24.05, защото искаше деня да си е само на Ива, без разни там писмености, съединения, коледи и т.н.
Близначките се надяваха да е 25.05, защото е техния рожден ден.
Аз бях предупредил, че ще бъде 26.05 :)
Стела ходеше често на прегледи, но конкретно на 25.05 беше два пъти на тонове и явно и дойде в повече, така че за следващия ден си беше решила хубаво да се разходи и после направо към 12 да отиде да ражда :)
< работа >
В работата аз реално бях предал повечето неща (с идеята скоро да залипсвам изведнъж) и гледах да планирам ден-за-ден. Точно за този вторник обаче си бях напланирал много задачи, с цел да отметна всичко мое си, но за съжаление не успях съвсем. Всъщност в ретроспекция "не успях съвсем" може би трябва да се чете "съвсем не успях", защото за 16ч имах презентация/разговор с един странен клиент (Мотортрак, през Стюърт) на която просто не се явих. Е, въпросната презентация все пак се проведе и съвсем резонно изпуснахме клиента. Нищо де, друг път.
< денят >
Кротко и спокойно се занесохме в "Талпа" за обяд, като това ще да е бил и първия ми път без бира в това коварно заведение. Задоволих се с таратор и свински флейки. Точно се нахраних (~13ч) и Стела се обади, че ще се почва. Съвсем хладнокръвно хвърлих 10лв и още по-хладнокръвно хвръкнах към офиса да си взема колата :)
Отбих се вкъщи, оставих колата и повиках такси за болницата като междувремено се обадих на Стелините да имат готовност да приберат Ели (при нужда). В болницата ме упътиха към чакалнята … и зачаках :)
Малко след мен дойде и Олга, ама като цяло никакво напрежение нямаше. Стела идваше да си поговорим от време на време, но чаках отпред иначе (вътре имаше друга родилка -
Аз слязох да предам ключовете за вкъщи и през това време (около 15:30) нашите неща бяха напреднали значително - на Стелито и бяха изтекли водите.
Изведнъж (~16:00) се почна едно суетене, викане, подскачане, тревожене, … а аз не знаех какво става! “Доведеде Нина бързо! Как така я няма? Доктор ХХХ къде е? Ами отивай да го доведеш, какво чакаш!” :) Аз се постреснах, но се оказа, че доста е бързала малката да излиза и ги е сварила в пуш-пауза (след предното раждане). Малко по-късно се чу “БРАВО, БРАВО” и “УАААА-УААА”, а аз се успокоих! Часът е 16:32, Ива плаче :)
С мен във фоайето бяха много симпатичните родители на две недоносени близначки, заедно с бабата. Поприказвахе малко, поздравиха ме и в 17ч влязаха на свиждане на момиченцата си. А аз отидох да видя моята Ива :) … и Стелито де :)
За Стела само ще кажа, че беше абсолютно свежа и готова да си взима детето :) Обасниха ми, че всичко е минало съвсем леко. Майка-герой и бебка-герой.
< после >
< после >
Прибрах се вкъщи, като по пътя загубих време да купя малко почерпки - бира и шоколадови яйчица, както и вестници/списания за документиране на датата. Вестниците купих от бензиностанция (ОМВ), магазина в градинката (ДАР) … и на спирката от дядото :)
Трябва да отбележа, че в бензиностанцията доста ми се смяха на подбора. Едва ли се случва често някой да изкупи днешната преса :)
Трябва да отбележа, че в бензиностанцията доста ми се смяха на подбора. Едва ли се случва често някой да изкупи днешната преса :)
Вкъщи се почерпихме със стара ракия и ребърца, а Ели заспа трудно (гостите се забавиха). Аз пък съвсем не заспах :)
Елешки диалект
Това е пост-напомняне, че децата растат много бързо!
Всеки ден моите малечки измислят по някоя странна дума/жест/стойка, която ме държи усмихнат няколко часа. В началото вечер преговаряхме смешките от деня, но постепенно привикнахме и започнахме да ги приемаме за даденост. И така лекичко и неусетно пропуснахме момента, в който нашата голяма смешкогенераторка започна да говори ясно и да знае (почти) всичко.
Не мога да опиша чувството, когато Ели каза, че иска ягода (вместо да си поиска ядуда). Да де, има предимно гордост, но смесена с щипка горчивина. Точно заради тази горчивина си записвам някои от най-любимите думи в Елешкия диалект, които означават много за мен.
Всеки ден моите малечки измислят по някоя странна дума/жест/стойка, която ме държи усмихнат няколко часа. В началото вечер преговаряхме смешките от деня, но постепенно привикнахме и започнахме да ги приемаме за даденост. И така лекичко и неусетно пропуснахме момента, в който нашата голяма смешкогенераторка започна да говори ясно и да знае (почти) всичко.
Не мога да опиша чувството, когато Ели каза, че иска ягода (вместо да си поиска ядуда). Да де, има предимно гордост, но смесена с щипка горчивина. Точно заради тази горчивина си записвам някои от най-любимите думи в Елешкия диалект, които означават много за мен.
- Готовам са Еми, готова е. Най-често се използва във формата "готооооваааам саааа" ... откъм тоалетната
- Пурчогащник
- Мусакиня (смокиня)
- Недин бодин (един по един) Заекът казва: "Говорете недин бодин за да разбера какво казвате!"
- Каравички (ръкавички)
- СърНички (сърми за хапване)
- Габаража (багаж) Оказа се, че освен основното значение "багаж", думата може да означава още "гараж", "багажник".
- Качапак (капак)
- ЛукуН и халБа
- Ядуди (ягоди)
- Камикокомаус (Мики, Мики Маус)
- БенГзин (от бенгзионстанция)
- Подружава (продължава) Например: Веселбата подружава
- Кукуригенце (прическа)
- Лутенуция (лютеница)
- ТарТалежче (таралежче)
- ПочЕти (почти)
- Шофьор (волан) В Била да вземем количка със шофьор!
- ПоДивалник (повивалник)
- Хиба (фиба)
- Месоски (парчета месо) Пример: "Нарежи ми го на малки месоски!"
- КъЙма (кърма)
- Кърми (гърди) Пример: Мамо, покажи си кърмите!
- Душове (души) Пример: Там са трима душове.
- Тинтировка (татуировка) Пример: Пламен защо има тинтировка с ряпа?
- Гочер (Жокер) Пример: Аз ги отделям гочерите, че са ми страшни.
- Цвица (Обувка за балет, ед.ч.) Пример: Тате, искам да ми купиш цвици.
- Погубва (Губи) Пример: Първия побеждава, другите погубват.
- Не ми трябва нужда. Пример: "Не ми трябва нужда от шапка".
- Глупости на тарталети.
- Изрязвам по контурен начин.
- Да оставим панталончето на космическото чистене.
Бонус - смешни изречения:
- Искам да се казвам Никола. Заб. Изобщо за името Никола имам да пиша сериозен рант - много е объркващо, особено за малки деца.
- Баба и дядо съм ги оставила да ме глезят тука.
Екстра бонус, за най-търпеливите - псевдоними:
- Розова-Лилавка-Захарче (Ива)
- Шоколадова-Близалка-Подскочева (Ели)
Елешки диалект
Това е пост-напомняне, че децата растат много бързо!
Всеки ден моите малечки измислят по някоя странна дума/жест/стойка, която ме държи усмихнат няколко часа. В началото вечер преговаряхме смешките от деня, но постепенно привикнахме и започнахме да ги приемаме за даденост. И така лекичко и неусетно пропуснахме момента, в който нашата голяма смешкогенераторка започна да говори ясно и да знае (почти) всичко.
Не мога да опиша чувството, когато Ели каза, че иска ягода (вместо да си поиска ядуда). Да де, има предимно гордост, но смесена с щипка горчивина. Точно заради тази горчивина си записвам някои от най-любимите думи в Елешкия диалект, които означават много за мен.
Допълнително си измисляме и разни идиоми:
Всеки ден моите малечки измислят по някоя странна дума/жест/стойка, която ме държи усмихнат няколко часа. В началото вечер преговаряхме смешките от деня, но постепенно привикнахме и започнахме да ги приемаме за даденост. И така лекичко и неусетно пропуснахме момента, в който нашата голяма смешкогенераторка започна да говори ясно и да знае (почти) всичко.
Не мога да опиша чувството, когато Ели каза, че иска ягода (вместо да си поиска ядуда). Да де, има предимно гордост, но смесена с щипка горчивина. Точно заради тази горчивина си записвам някои от най-любимите думи в Елешкия диалект, които означават много за мен.
- Готовам са Еми, готова е. Най-често се използва във формата "готооооваааам саааа" ... откъм тоалетната
- Пурчогащник
- Мусакиня (смокиня)
- Недин бодин (един по един) Заекът казва: "Говорете недин бодин за да разбера какво казвате!"
- Каравички (ръкавички)
- СърНички (сърми за хапване)
- Габаража (багаж) Оказа се, че освен основното значение "багаж", думата може да означава още "гараж", "багажник".
- Качапак (капак)
- ЛукуН и халБа
- Ядуди (ягоди)
- Камикокомаус (Мики, Мики Маус)
- БенГзин (от бенгзионстанция)
- Подружава (продължава) Например: Веселбата подружава
- Кукуригенце (прическа)
- Лутенуция (лютеница)
- ТарТалежче (таралежче)
- ПочЕти (почти)
- Шофьор (волан) В Била да вземем количка със шофьор!
- ПоДивалник (повивалник)
- Хиба (фиба)
- Месоски (парчета месо) Пример: "Нарежи ми го на малки месоски!"
- КъЙма (кърма)
- Кърми (гърди) Пример: Мамо, покажи си кърмите!
- Душове (души) Пример: Там са трима душове.
- Тинтировка (татуировка) Пример: Пламен защо има тинтировка с ряпа?
- Гочер (Жокер) Пример: Аз ги отделям гочерите, че са ми страшни.
- Не ми трябва нужда. Пример: "Не ми трябва нужда от шапка".
- Глупости на тарталети.
- Изрязвам по контурен начин.
- Да оставим панталончето на космическото чистене.
Бонус - смешни изречения:
- Искам да се казвам Никола. Заб. Изобщо за името Никола имам да пиша сериозен рант - много е объркващо, особено за малки деца.
- Баба и дядо съм ги оставила да ме глезят тука.
Екстра бонус, за най-търпеливите - псевдоними:
- Розова-Лилавка-Захарче (Ива)
- Шоколадова-Близалка-Подскочева (Ели)
Най-щастливият ден
В последната седмица всеки ден разказвам спомените си от деня, в който станах татко. Трябва да кажа, че разказването ми доставя огромно удоволствие, но вярвам, че слушателите ще се изчерпят. Съответно ще спра да разказвам и някои спомени ще избледнеят, а бебката много би се радвала ако може да "ни влезе в главите" и да съпреживее какво сме си мислили при нейното раждане. И тъй като нещата все още си ги спомням истински, реших да оставя малко "крайпътни камъни" - епизоди, които няма да забравя и детайли, които ще ми избягат :) Сигурен съм, че Стела си записва някъде нейната гледна точка, ето защо тук ще бъде конкретно моята. Ще има мръсни думи като "офис", "футбол" и др.
Историята започва от 10.05.2012. Четвъртък. Трябва да спомена, че ако Стела не беше близо до раждане този четвъртък шеше да протече много различно. Затова докато описвам какво се случи ще акцентирам на особените моменти.
Започнах с това, но всъщност основната ми грижа в тази седмица беше предаването на първи етап от най-големия IT проект, който съм водил. В общи линии предаваме (и в момента) едногодишен труд и откриваме фронт за още 4 години. Петък беше ден за финален билд и съответно имаше малко дреболии за доизкусуряване и подготовка на пакет за внедряване ... нищо работа, но отговорна :)
И понеже два проекта в една седмица не е нещо особено, включвам изненадваща заявка за спешно "съвместяване" на едно Delphi 4 приложение в windows7 x64 и питане за някакви извратени справки в агенцията. Зает бях.
Казах на хората, че отивам за преглед на Стела, ама явно доста умислен съм го казал, защото на следващата сутрин хората "очаквали".
Отидохме на подробен преглед, защото имаше основателни притеснения, че бебката може да е много голяма за майка си. В общи линии границата беше фиксирана на 3кг. Лекарката беше предупредила, че до 3кг се наема да води нормално раждане, но над три трябва да е секцио. Последния преглед водеше една много симпатична млада лекарка ... почти съм сигурен, че съм по-възрастен от нея! С огромно уважение към момичето, проведе страхотен преглед - разказваше ни всичко, което прави, описа референтните стойности, каза кое как се мери и защо. Абе като по филмите, идеална. И новините бяха обнадеждаващи - спокойно и здраво бебе ... около 2914 грама.
Приеха Стелчето с 3см разкритие, като нейния коментар беше нещо като: "Има жени, които по цял месец си го имат това разкритие - нямам болки, няма раждане." Все пак се обадих на Олга (нашата дула) за да я информирам накъде вървят нещата. На нея хич не и се идваше толкова рано, но все пак обеща, че ще бъде скоро с нас. Трябва да кажа, че първоначалния план беше аз да съм при Стела само докато дойде дулата ... после да ходя да се наспя за последно и да ми се обадят като стана татко :) Добре звучи, ама не става - не можах да се отделя на повече от 5 минути :) Постоях малко със Стелито в една симпатична стаичка, където доста добре се грижеха за нея.
Последва един доста остър разпит по отношение на опита и квалификацията на Олга (дулата). Разпит, който на мен ми беше супер смешен, но от сегашната позиция мисля, че е бил доста адекватен. Лекарката показа много ясно, че не иска да и се бъркат в работата, а Олга - че няма да се бърка. Обиди нямаше.
В пред-родилната зала нещата се движат бавно. Стела е весела, бебката не бърза, лекарката нервничи :)
Оставям щедри бакшиши и пак при Стела ... където нещата почват да изглеждат в застой.
В един момент бързането се организира, акушерки и лекарки започнаха да се движат с концентрирани изражения и аз почнах да ставам все по-напрегнат. Малко по-късно започнаха виковете ... Аз всъщност знам, че не е Стела ... не че съм я чувал да пищи така, ама някак не вярвам да е тя ... А пищенето ... ужасна работа ви казвам. Жена реве, ама зверски. Моли да я оставят, кълне ... ужасна работа, наистина.
Това всъщност не продължава дълго... може би 15 минути... но от най-дългите. <Дано не е Стела, Дано не е Стела, Дано не е Стела ...> И тогава нещо малко проплака <Дано да е била Стела, Дано да е била Стела, Дано да е била Стела ...> Две минути по-късно излиза една акушерка (ама от новия екип - не я познавах) и казва "след малко ще можете да си я видите, честито". А при мен - смесени чувства :)
Историята започва от 10.05.2012. Четвъртък. Трябва да спомена, че ако Стела не беше близо до раждане този четвъртък шеше да протече много различно. Затова докато описвам какво се случи ще акцентирам на особените моменти.
- Началото:
- В офиса:
Започнах с това, но всъщност основната ми грижа в тази седмица беше предаването на първи етап от най-големия IT проект, който съм водил. В общи линии предаваме (и в момента) едногодишен труд и откриваме фронт за още 4 години. Петък беше ден за финален билд и съответно имаше малко дреболии за доизкусуряване и подготовка на пакет за внедряване ... нищо работа, но отговорна :)
И понеже два проекта в една седмица не е нещо особено, включвам изненадваща заявка за спешно "съвместяване" на едно Delphi 4 приложение в windows7 x64 и питане за някакви извратени справки в агенцията. Зает бях.
- След работа:
- Първо посещение:
- ... 13:00 ... <ще раждам ли, няма ли да раждам>
- ... 16:00 ... <ще ритам ли, няма ли да ритам>
Казах на хората, че отивам за преглед на Стела, ама явно доста умислен съм го казал, защото на следващата сутрин хората "очаквали".
- ... 18:00 ... <приемат ни>
Отидохме на подробен преглед, защото имаше основателни притеснения, че бебката може да е много голяма за майка си. В общи линии границата беше фиксирана на 3кг. Лекарката беше предупредила, че до 3кг се наема да води нормално раждане, но над три трябва да е секцио. Последния преглед водеше една много симпатична млада лекарка ... почти съм сигурен, че съм по-възрастен от нея! С огромно уважение към момичето, проведе страхотен преглед - разказваше ни всичко, което прави, описа референтните стойности, каза кое как се мери и защо. Абе като по филмите, идеална. И новините бяха обнадеждаващи - спокойно и здраво бебе ... около 2914 грама.
Приеха Стелчето с 3см разкритие, като нейния коментар беше нещо като: "Има жени, които по цял месец си го имат това разкритие - нямам болки, няма раждане." Все пак се обадих на Олга (нашата дула) за да я информирам накъде вървят нещата. На нея хич не и се идваше толкова рано, но все пак обеща, че ще бъде скоро с нас. Трябва да кажа, че първоначалния план беше аз да съм при Стела само докато дойде дулата ... после да ходя да се наспя за последно и да ми се обадят като стана татко :) Добре звучи, ама не става - не можах да се отделя на повече от 5 минути :) Постоях малко със Стелито в една симпатична стаичка, където доста добре се грижеха за нея.
- ... 19:00 ... <естествено или нормално раждане>
Последва един доста остър разпит по отношение на опита и квалификацията на Олга (дулата). Разпит, който на мен ми беше супер смешен, но от сегашната позиция мисля, че е бил доста адекватен. Лекарката показа много ясно, че не иска да и се бъркат в работата, а Олга - че няма да се бърка. Обиди нямаше.
- ... 20:00 ... <скука>
- ... 22:00 ... <още скука>
Две бабки си приказват: "Абе много сме прости ние бе ... едно време цели девет месеца се мъчихме да изнасваме бебетата, а сега младите се женят и хоп - след три месеца бебе".
- ... 24:00 ... <аптека>
В пред-родилната зала нещата се движат бавно. Стела е весела, бебката не бърза, лекарката нервничи :)
- ... 02:00 ... <хапнах>
Оставям щедри бакшиши и пак при Стела ... където нещата почват да изглеждат в застой.
- ... 04:00 ... <Стела е разумна>
- ... 05:00 ... <окситоцин>
- ... 06:00 ... <тревога>
В един момент бързането се организира, акушерки и лекарки започнаха да се движат с концентрирани изражения и аз почнах да ставам все по-напрегнат. Малко по-късно започнаха виковете ... Аз всъщност знам, че не е Стела ... не че съм я чувал да пищи така, ама някак не вярвам да е тя ... А пищенето ... ужасна работа ви казвам. Жена реве, ама зверски. Моли да я оставят, кълне ... ужасна работа, наистина.
Това всъщност не продължава дълго... може би 15 минути... но от най-дългите. <Дано не е Стела, Дано не е Стела, Дано не е Стела ...> И тогава нещо малко проплака <Дано да е била Стела, Дано да е била Стела, Дано да е била Стела ...> Две минути по-късно излиза една акушерка (ама от новия екип - не я познавах) и казва "след малко ще можете да си я видите, честито". А при мен - смесени чувства :)
- ... 07:00 ... <раждането>
- ... 07:29 ... <уаааа>
- ... 08:00 ... <Стела>
- ... 09:30 ... <опит за сън>
- ... 13:00 ... <офис>
- ... 17:00 ... <свиждане>
- ... 20:00 ... <почерпка с приятели?>
За веганството и други религии
"Как ще познаеш, че някой в компанията ти е веган?"
"Изчакай 2 минути, той сам ще си каже."
Знаете го този виц, нали?
Ами смешен е, защото си е доста близо до истината :)
Из лицето-книга всекидневно имам постове, заклеймяващи животноядството. Всеки божи ден малки зайчета, пиленца, агънца; всеки ден диаграми на какво става с артериите ми, с мозъка и т.н.ОК.
И да не съм знаел преди това, сега знам. Месото идва от малки сладки животни и като го ям ще умра бързо и мъчително. Веганите ще пребъдат и ще ни се надсмиват от достолепната мъдрост идваща след 100-120 години въздържание. Нали? Такаааа, уточнихме си позициите и предлагам тайм-аут.
...
Дразнещо е, нали? Виждам кимаш ...
...
Значи си един вид лицемер(ка). Ама спокойно де, всички сме лицемери :)
Аз например, както си се дразня, се сещам колко пъти съм казвал на колеги да ходят да прочетат дадена книга (веднага!). Или да гледат филм (не може да не си гледал "Мементо"!). Или пък да слушат някой албум на банда от 90-те, която само аз помня ("Мъртви поети"?). Ако ме познаваш, значи си слушал лекцията за Kindle - първата life-changing джаджа от PC-то насам. И ако ти предпочиташ да четеш на таблет/компютър/хартия, значи получаваш повторна, още по-разпалена лекция ... Ами цигарите? Хиляди пъти съм обяснявал колко гаден и вреден навик е това, с абсолютната увереност, че всеки разумен човек е на моето мнение. Все неща, които АЗ харесвам и се опитвам да натрапя на другите. И при все това през цялото време с добри намерения.
Щом аз го правя и го намирам за супер естествено, значи отново става дума за баланс и къде трябва да се тегли чертата... Спирам да се дразня на мнения, поне докато веганите не започнат да пращат камикадзета за привличане на вниманието към тяхната кауза. Ама след първата кола-бомба такъв пост ще им напиша, че свят ще им се завие (и то не от липса на протеин!).
Неща за 2013
Честита нова година, честита баба марта и честит рожден ден на Виктор (така се падна).
Добре дошли в годишното издание на наградите "най-изпълнтелен млад(?) мъж". Сред номинираните сме аз, моя милост и пак аз. В доста напрегната надпревара печеля аз. И другата година ще спечеля :)
Моята 2012 се получи. Пожелавам на всички толкова пълна със задачи и постижения година :)
Иначе по традиция от миналогодишните работи съм си съвсем доволен:
- Баща-мечта, съпруг-няма_като_мене_друг :)
- За съня бебето си каза своето и се научих да спя бързо и напоително. Не ми се отразява на ежедневието и за това съм благодарен на съпружъчето Стела, с която имаме някакъв работещ синхрон :)
- Последното какво беше ... .а, да... еми не. Ама почти :)
Новогодишни:
- Апартамент най-после!
- Да заведа Елчето в чужбина :)
- Да прочета 20 книги. (Миналата бяха 40, така че имам шанс!)
- След като рязко намалих гледането на филми, време е да намаля гледането на спорт - 2ч седмично?
- Съвсем обратното по отношение на практикуването. Един час футбол на седмица просто не става. Трябва още нещо .... втори мач, повече колело (ролери?), тенис на маса, в краен случай фитнес (дано не се стига до там)
- И нещо за работата традиционно пиша, обаче сега съм в отпуска и не ми се мисли за работа.
И това е.
Go!
Хубава работа, ама българска
Не ми се пишеше тук по негативна тема, но това ми е в главата, а и сега имам време. Става дума за новооткритото метро, в което вчера се возиха Борисов и Барозу.
Първо честито на София. Вече очевидно се стига от всякъде до всякъде. За минути. Инфрструктурата ни за дни премина от "средновековна" в "европейска". Радвай се народе.
Е, ако случайно чете майка с дете, човек в инвалидна количка, или пък просто трудноподвижен възрастен човек, тогава извини ... ще почакаш още.
Към историята:
Опитахме да се повозим със Стела до Борисовата и доста се шокирахме, че спирката на Централна гара (вкл. входовете откъм автогарата) са абсолютно недостъпни за детски колички. Няма работещ асансьор, няма полегат заход около стълбищата, няма дори релси за гумите. И да, питахме работещите там. Няма.
Ако искаш да слизаш с бебе ще се молиш на случаен минувач. Ако си с инвалидна количка ще се молиш на повече от един, по-ячки.
Искам да подчертая, че става дума за цялата подлезна система, даваща достъп до жп и авто гарите. В европейска столица.
Надявам се това да се оправи скоро, защото е жалко, грубо и незаконно (почти съм сигурен, че човек в инвалидна количка може да осъди държавата). Със Стела обаче имаме и друга сравнително близка спирка, а наистина ни се ходеше на разходка. Слазохме до Лъвов мост. Там за трудно подвижните граждани е подготвена друга изненада. За да слезеш от улчиното ниво до самата спирка са ти необходими три асансьора. Три. И трите с вместимост една детска количка, и трите за по един етаж. Да, бе, стига си се пулил - три различни асансьора, последователно. Чакаш, качваш се, слизаш, търсиш следващия по коридорите, чакаш, качваш се, слизаш, търсиш следващия, чакаш, качваш се, слизаш.
Приятно пътуване. Ту-туууу.
Първо честито на София. Вече очевидно се стига от всякъде до всякъде. За минути. Инфрструктурата ни за дни премина от "средновековна" в "европейска". Радвай се народе.
Е, ако случайно чете майка с дете, човек в инвалидна количка, или пък просто трудноподвижен възрастен човек, тогава извини ... ще почакаш още.
Към историята:
Опитахме да се повозим със Стела до Борисовата и доста се шокирахме, че спирката на Централна гара (вкл. входовете откъм автогарата) са абсолютно недостъпни за детски колички. Няма работещ асансьор, няма полегат заход около стълбищата, няма дори релси за гумите. И да, питахме работещите там. Няма.
Ако искаш да слизаш с бебе ще се молиш на случаен минувач. Ако си с инвалидна количка ще се молиш на повече от един, по-ячки.
Искам да подчертая, че става дума за цялата подлезна система, даваща достъп до жп и авто гарите. В европейска столица.
Надявам се това да се оправи скоро, защото е жалко, грубо и незаконно (почти съм сигурен, че човек в инвалидна количка може да осъди държавата). Със Стела обаче имаме и друга сравнително близка спирка, а наистина ни се ходеше на разходка. Слазохме до Лъвов мост. Там за трудно подвижните граждани е подготвена друга изненада. За да слезеш от улчиното ниво до самата спирка са ти необходими три асансьора. Три. И трите с вместимост една детска количка, и трите за по един етаж. Да, бе, стига си се пулил - три различни асансьора, последователно. Чакаш, качваш се, слизаш, търсиш следващия по коридорите, чакаш, качваш се, слизаш, търсиш следващия, чакаш, качваш се, слизаш.
Приятно пътуване. Ту-туууу.
Безпомощни ли сме всъщност?
Земетресението вчера развълнува всички софианци. И няма как да е по друг начин - беше си страшно. Днес ще пиша за две неща - колко сме подготвени ... и колко сме подготвени.
А. Колко сме подготвени за природни стихии като цивилизация:
Голяма част от коментарите вчера бяха свързани с това колко сме нищожни пред силата на природата. И ме накараха да се замисля... и колкото повече си мисля, толкова повече не съм съгласен.
Пример едно:
Да вземем вчерашния трус. Да го закръглим на 6-та степен. Да го фиксираме на 25км от София. Нека е на 10км под земята. Тези доста добри приближения ни показват каква огромна разрушителна енергия е пратила природата към нас. Тук и да напиша число, няма смисъл ... огромна е! Да вземем сега един 20 етажен блок в София. На 20ти етаж отклоненията са били грубо 30см. Представяте ли си енергията, необходима да разлюлее 20 етежен блок на 30 см? И сега си представете собственикът на апартамент там, който изчаква земетресението, подрежда си падналите книги, вази, пие чаша вода и си ляга да спи отново.
Фокусът тук е, че строим така, че блоковете издържат на огромна деструктивна енергия. Имаме такава електрификация, че подобен трус не води до спирането на ток-а. Един единствен водопровод имаше проблем вчера (в Радомир) и този проблем беше решен за 6 часа. Аз имах интернет и телефон по време на цялото събитие. И? Безпомощни ли сме?
Пример две:
Да вземем бурята снощи (която още продължава). В най-голямата буря, докато удряше градушката, моето семейство дружно отиде на първи контролен преглед на малката Елена. Смятайте, вятър, градушка, реки ... а ние дори не се изплашихме за малката. Опаковахме я в бронирания кош, сложихме дъждобрана - хоп в колата, хоп в поликлиниката, хоп в колата, хоп вкъщи. Тук трябва да се признае, че улиците в София твърде бързо стават реки .. и в същия момент става дума за асфалтови пътища с канализация - т.е. проходими са! Пътеки от кал биха били непроходими седмица след тези наводнения! Язовири, някой? Сещате ли се ако ги нямаше какви наводнения щяха да станат в района? Е това ли е безпомощност?
Дори когато има разрушения (паднали блокове, наводнени ниви) обществото намира начин да се справи. Нашето се справя бавно и с много пазарлъци, японското - бързо и дисциплинирано. Т.е. обществото ни изглежда е доста по-подготвено за подобни бедствия от това на дядовците ни. Трябва да отчитаме позитивното!
И както си отчитах позитивното с усмивка на уста, започнах да се вглеждам в реакциите на отделните хора ...
Б. Колко сме подготвени за природни стихии като индивиди:
Люшкането започна в 3 през нощта и мога да кажа всички новинарски сайтове почнаха да дават заето до 3:05. Актуална информация имаше само в лицето-книга. Ок, по един или друг начин актуална информация имаше, но ако можеше да се разчита на новинарски сайт щеше да е малко по-добре, нали? Изобщо защо се втурваме в интернет, при положение, че живеем в земетръсен район и ЗНАЕМ какво трябва да се прави при силен трус.
Не знам колко земетресения са преживавали нашите баби, но асансьора в нашия блок полудя след 3:05. Е може много неща да не знаеш, ама да се качиш в асансьор е чиста проба глупост ... Не, вероятно няма да падне, но да блокира между етажите заради усукване или спиране на тока си е съвсем, ама съвсем възможна ситуация. В същото време стълбищата са най-сигурното място в един блок. Чухте ли баби, ако ще се изнасяте, ползвайте стълбите! Имаше и друг абсурд ... около 3:30 пред един от съседните блокове бяха наизлезли хора ... пушат цигари пред входа.
И още примери бях подготвил, но няма смисъл - идиоти сме всички и ако го няма обществото ще си умрем бързо и грозно.
Ранно-февруарска
Черпя ви с едно gif-че, на което скоро ще му изтече давността :) Снимките са от началото на февруари :) |  |
Неща за 2012
По традиция трябва да започна с отчет за изпълнението на миналогодишните обещания. Това обаче си е чиста проба наглост, защото обещания почти нямаше. Все пак ми се случи едно чудесно планирано не-пътуване до далечна дестинация и ми останаха само 3 дни отпуск. Т.е. признават ми се за "Pass" и двете.
Тази година мисля да вложа много малко творчество в обещанията:
Ще стоя под 90кг (до май месец трябва да намирам време за спорт и освен това джънк не повече от веднъж седмично).
Lucid - да си повиша успеваемостта до веднъж седмично (или поне да разбера как се спи по-бързо).
Ще бъда чудесен съпруг и няма да се цупя на Стелата (дори когато заслужава).
Ще бъда чудесен баща :)
Поздрави :)
Забележка: допуска се разширяване до края на Януари.
Тази година мисля да вложа много малко творчество в обещанията:
Ще стоя под 90кг (до май месец трябва да намирам време за спорт и освен това джънк не повече от веднъж седмично).
Lucid - да си повиша успеваемостта до веднъж седмично (или поне да разбера как се спи по-бързо).
Ще бъда чудесен съпруг и няма да се цупя на Стелата (дори когато заслужава).
Ще бъда чудесен баща :)
Поздрави :)
Забележка: допуска се разширяване до края на Януари.
Bye - bye, Blizoo :)
С безкрайно удоволствие представям една компилация на АренаБГ, със специалното съдействие на OziOZ :)
С други думи незнаен герой е решил да стриймва с прилично (дори високо) качество няколко от най-гледаните канали по кабелните телевизии. Не го познавам, но му благодаря :)
Стриймовете се гледат с тази програмка: SopCast Player
С други думи незнаен герой е решил да стриймва с прилично (дори високо) качество няколко от най-гледаните канали по кабелните телевизии. Не го познавам, но му благодаря :)
Стриймовете се гледат с тази програмка: SopCast Player
Честита Нова Година :)
Ние всички ви пожелаваме щастие и успех през новата година. Нека сме живи, здрави и да се радваме на всичко около нас, защото има много за радване. Честна дума :) |  |
Хауту: Затваряне на шкафове
Прегледах си хауту секцията и с доста задоволство установявам, че понякога имам попадения :)
Освен това (с друга форма на задоволство) усещам, че хич не е подредена - т.е. литкам се от картофен чипс до 3Д видео като стой-та-гледай.
... днес ще пиша за врати на стари шкафове!
Дефиниция 1:
В рамките на днешното изложение под "стар шкаф" ще разбираме всеки шкаф, който е бил сглобяван поне N пъти, където N е максималният поддържан брой разглабяния за съответния съставен материал. В тази терминология всички талашитени шкафове са "стари" след първото преместване.
Изложение:
Вкъщи съжителстваме с една стара секция (което може да се разбира като еднородна съвкупност от стари шкафове), като тази секция е сглабяна около 2N пъти. Съответно вратичките са разкривени и не стоят съвсем затворени. Щом аз съм го забелязал това разкривяване, значи и Стела го е забелязала. А щом тя го е забелязала, значи на дневен ред веднага излиза "Ще сменяме секцията".
И тук вече филмът става друг.
Абе не я харесвам толкова тази секция, но пък и не ми се занимава с монтиране на нова, местене на дрехи и други. Имам си онова спасително количество мързел с други думи. И ето ме мен, седя и си мисля за мързеливо решение, мисля ... и докато мисля разглеждам dealextreme.com. А там - решения :)
Продават хората едни ситни-ситни магнитчета, които са доста здрави - Rare Earth Magnets.
За около 3 долара дойдоха 20 магнитчета (всяко е по-малко от една стотинка) и ги разлепих по шкафовете. Абе трябва да сложа снимки, но и без снимки ситуацията е ясна - спи градът и селяните в него.
ТУДУ: снимки на магнитчета, снимки на монтажа, снимки на спокойна съпруга.
Пийс.
Освен това (с друга форма на задоволство) усещам, че хич не е подредена - т.е. литкам се от картофен чипс до 3Д видео като стой-та-гледай.
... днес ще пиша за врати на стари шкафове!
Дефиниция 1:
В рамките на днешното изложение под "стар шкаф" ще разбираме всеки шкаф, който е бил сглобяван поне N пъти, където N е максималният поддържан брой разглабяния за съответния съставен материал. В тази терминология всички талашитени шкафове са "стари" след първото преместване.
Изложение:
Вкъщи съжителстваме с една стара секция (което може да се разбира като еднородна съвкупност от стари шкафове), като тази секция е сглабяна около 2N пъти. Съответно вратичките са разкривени и не стоят съвсем затворени. Щом аз съм го забелязал това разкривяване, значи и Стела го е забелязала. А щом тя го е забелязала, значи на дневен ред веднага излиза "Ще сменяме секцията".
И тук вече филмът става друг.
Абе не я харесвам толкова тази секция, но пък и не ми се занимава с монтиране на нова, местене на дрехи и други. Имам си онова спасително количество мързел с други думи. И ето ме мен, седя и си мисля за мързеливо решение, мисля ... и докато мисля разглеждам dealextreme.com. А там - решения :)
Продават хората едни ситни-ситни магнитчета, които са доста здрави - Rare Earth Magnets.
За около 3 долара дойдоха 20 магнитчета (всяко е по-малко от една стотинка) и ги разлепих по шкафовете. Абе трябва да сложа снимки, но и без снимки ситуацията е ясна - спи градът и селяните в него.
ТУДУ: снимки на магнитчета, снимки на монтажа, снимки на спокойна съпруга.
Пийс.
Неща за 2011 (*)
С огромно задоволство искам да кажа, че нещата за 2010 си ги изпълних! Прочетете пак предишното изречение.
Честита нова година на всички, които са се измъкнали от безкрайния цикъл горе :)
Бъдете живи и здрави, радвайте се на малките победи и не спирайте да гоните големите.
И за да придобие някакъв смисъл този пост, ще ви кажа какво очаквам да променя в моята 2011.
...
...
...
(*) забележка: (12.Юли.2011)
Това горното си го намерих в "draft" фолдъра. Странна работа е това времето - изобщо не разбрах как е станало юли преди да си допълня поста :)
Сега вече е безсмислено, защото е юли, аз си влача 27 дни отпуск за взимане и т.н.
Честита нова година на всички, които са се измъкнали от безкрайния цикъл горе :)
Бъдете живи и здрави, радвайте се на малките победи и не спирайте да гоните големите.
И за да придобие някакъв смисъл този пост, ще ви кажа какво очаквам да променя в моята 2011.
- За 2011 искам поне 25 дни реално използван отпуск; Това го искам, защото тая пуста криза не я усетих. Доста народ около мен се оплакваха, че нямат работа и трябва да четат. Аз пък се оплаквах, че нямам време да чета :)
- Искам далечна екскурзия - Китай, Мексико, САЩ ... може би Русия; Ако всичко ми се подреди финансово - може да се случи Китай/Мексико. Иначе посещение при драгите съученици или кратка разходка до братята.
- Освен това не искам далечна екскурзия; Абе изобщо по тази тема каквото дойде :)
...
...
...
(*) забележка: (12.Юли.2011)
Това горното си го намерих в "draft" фолдъра. Странна работа е това времето - изобщо не разбрах как е станало юли преди да си допълня поста :)
Сега вече е безсмислено, защото е юли, аз си влача 27 дни отпуск за взимане и т.н.
Kindle Supplies
Ето момент, в който мога да обясня нагледно колко точно не ми е лесно с тая шантава глава :) ... или с други думи: Какво е общото между шоколадът и книгите?
Истината е, че в моята глава винаги е лудница: Мисли се прескачат, обикалят една около друга, блъскат се и се променят. Като цяло (все още) мога да ги структурирам в няколко потока, и така те си се блъскат на малки (контролирани) групички. Т.е. далеч съм от окончателното изперкване (май).
От друга страна когато разказвам (описвам) история се стремя да я представям в причинно-следствена последователност - т.е. давам на насрещната страна първо фактите, които обясняват моите действия/решения :) Така мисля да направя и сега.
Цел: Да ви покажа защо тази седмица всяка мисъл за книги свързвам с шоколад :)
Факт1: Обичам шоколад, като още повече обичам шоколадовите яйца Kinder Surprise
Факт2: Обичам да чета, като още повече обичам да чета извън вкъщи (самолет, автобус, плаж, хотел, ...)
Факт3: Книгите са обемни и тежат (т.е. всяко тяло има обем и тегло, ама аз просто акцентирам на разликата в метричната оценка на тези свойства при различни материални обекти)
И сега съвсем бързо "историята" :)
Преди да замина на море бях в кратка командировка в UK. Носих със себе си 2 книги, които прочетох. За морето взех 4, които също прочетох в план. В един момент ми хрумна, че мъкна яко тегло с тия книги и ми е време да си взема електронен четец.
Сега и малко да ме познаваш, знаеш, че това директно води до едноседмичен рисърч с +/- на няколко модела. Еми извърших го и реших, че ще имам Kindle (четец на Amazon).
Обаче на сайта на Амазон пише:
... или с други думи има проблем с Kindle Supplies!
Reference:
An Italian, a Scotsman and a Chinese man, are hired at a Construction site. The foreman points out a huge pile of sand.
He says to the Italian guy, "You're in charge of sweeping."
To the Scotsman he says, "You're in charge of shoveling."
And to the Chinese guy, "You're in charge of supplies."
He then says, "Now, I have to leave for a little while. I expect you men to make a dent in that pile of sand."
So when the foreman returns after being away for a couple of hours the pile of sand is untouched.
He asks the Italian, "Why didn't you sweep any of it?"
The Italian replies, "I no hava no broom. You saida to the Chinesea fella that he a wasa ina charge of supplies, but he hasa disappeared and I no coulda finda him nowhere."
Then the foreman turns to the Scotsman and says "And you, I thought I told you to shovel this pile."
The Scotsman replies, "Aye, that ye did laddie, boot ah could nae get meself a shoovel. Ye left th' Chinese gadgie in chairge of supplies, boot ah couldna fin' him neither."
The foreman is really angry now. He storms off toward the pile of sand to look for the Chinese gent.
Just then, the Chinese man leaps out from behind the pile of sand and yells, "SUPPLIES!!!!"
Истината е, че в моята глава винаги е лудница: Мисли се прескачат, обикалят една около друга, блъскат се и се променят. Като цяло (все още) мога да ги структурирам в няколко потока, и така те си се блъскат на малки (контролирани) групички. Т.е. далеч съм от окончателното изперкване (май).
От друга страна когато разказвам (описвам) история се стремя да я представям в причинно-следствена последователност - т.е. давам на насрещната страна първо фактите, които обясняват моите действия/решения :) Така мисля да направя и сега.
Цел: Да ви покажа защо тази седмица всяка мисъл за книги свързвам с шоколад :)
Факт1: Обичам шоколад, като още повече обичам шоколадовите яйца Kinder Surprise
Факт2: Обичам да чета, като още повече обичам да чета извън вкъщи (самолет, автобус, плаж, хотел, ...)
Факт3: Книгите са обемни и тежат (т.е. всяко тяло има обем и тегло, ама аз просто акцентирам на разликата в метричната оценка на тези свойства при различни материални обекти)
И сега съвсем бързо "историята" :)
Преди да замина на море бях в кратка командировка в UK. Носих със себе си 2 книги, които прочетох. За морето взех 4, които също прочетох в план. В един момент ми хрумна, че мъкна яко тегло с тия книги и ми е време да си взема електронен четец.
Сега и малко да ме познаваш, знаеш, че това директно води до едноседмичен рисърч с +/- на няколко модела. Еми извърших го и реших, че ще имам Kindle (четец на Amazon).
Обаче на сайта на Амазон пише:
Due to strong customer demand, Kindle is temporarily sold out. Order now to reserve your place in the queue. Orders are prioritised on a first-come, first-served basis. Orders placed today are expected to dispatch on or before September 20.
... или с други думи има проблем с Kindle Supplies!
Reference:
An Italian, a Scotsman and a Chinese man, are hired at a Construction site. The foreman points out a huge pile of sand.
He says to the Italian guy, "You're in charge of sweeping."
To the Scotsman he says, "You're in charge of shoveling."
And to the Chinese guy, "You're in charge of supplies."
He then says, "Now, I have to leave for a little while. I expect you men to make a dent in that pile of sand."
So when the foreman returns after being away for a couple of hours the pile of sand is untouched.
He asks the Italian, "Why didn't you sweep any of it?"
The Italian replies, "I no hava no broom. You saida to the Chinesea fella that he a wasa ina charge of supplies, but he hasa disappeared and I no coulda finda him nowhere."
Then the foreman turns to the Scotsman and says "And you, I thought I told you to shovel this pile."
The Scotsman replies, "Aye, that ye did laddie, boot ah could nae get meself a shoovel. Ye left th' Chinese gadgie in chairge of supplies, boot ah couldna fin' him neither."
The foreman is really angry now. He storms off toward the pile of sand to look for the Chinese gent.
Just then, the Chinese man leaps out from behind the pile of sand and yells, "SUPPLIES!!!!"
Крадецът на книги
Преди час прочетох и последната страница от "Крадецът на книги". Страхотно!
Препоръчвам я на всички, защото е различна.
Какво имам предвид? Трябва ли да ми се вярва?
Бързам веднага да предупредя, че по-скоро не трябва да ми се вярва. Поне такова е преобладаващото мнение, поне по отношение на филмите, които харесвам. Не пропускайте книгата заради "преобладаващи" мнения! Напротив, обърнете и внимание, защото:
В тази книга не е съществено за какво се разказва, важното е как. Действието се развива кадър след кадър, като стар документален филм. Всяка сцена показва нещо ново за малкото герои, при това съвсем по детски просто, искрено и дори безскрупулно. Те получават и губят, сприятеляват се и мразят. И това е представено по толкова пленяващ начин, че се бориш със себе си да оставиш малко и за утре - ако може историята да не свършва.
П.С. Интересна допълнителна информация е, че книгата е издадена в два варианта - за деца и възрастни. Разликата е ... в корицата!
Препоръчвам я на всички, защото е различна.
Какво имам предвид? Трябва ли да ми се вярва?
Бързам веднага да предупредя, че по-скоро не трябва да ми се вярва. Поне такова е преобладаващото мнение, поне по отношение на филмите, които харесвам. Не пропускайте книгата заради "преобладаващи" мнения! Напротив, обърнете и внимание, защото:
В тази книга не е съществено за какво се разказва, важното е как. Действието се развива кадър след кадър, като стар документален филм. Всяка сцена показва нещо ново за малкото герои, при това съвсем по детски просто, искрено и дори безскрупулно. Те получават и губят, сприятеляват се и мразят. И това е представено по толкова пленяващ начин, че се бориш със себе си да оставиш малко и за утре - ако може историята да не свършва.
П.С. Интересна допълнителна информация е, че книгата е издадена в два варианта - за деца и възрастни. Разликата е ... в корицата!
Bi-O-Pod
Следва още един фотографски howto пост.
Споделям една идея, която е адски проста и вероятно повечето хора ще си кажат "е мноу ясну бе, тоя си мисли, че е открил топлата вода", обаче на тия хора аз ще им кажа, че постът е за другите - дето не са се замисляли за всичките точки :)
Слувало ли ви се е да искате да бъдете на снимка, но кадъра да е сложен. Например силна насрещна светлина, кофти ъгъл? Или пък няма статив, духа вятър, дистанционното не лови, има туристически трафик и т.н.?
За такива случаи предлагам употребата на "би-о-под"-и :)
Стъпките са:
Избираш си гледна точка, фокусираш внимателно и локваш фокуса (т.е. обръщаш на ръчно фокусиране, ако си ползвал автоматично)
Задължително се кадрира с (М)anual speed/exposure/iso и после АЕ Lock.
Снимаш кадъра, както искаш да изглежда, но без да си в него.
Даваш фотоапарата на твоя "би-о-под" и му/и казваш да натисне копчето когато види горния кадър през окуляра :)
Каква е разликата между "извинявай, би ли натиснал копчето, когато видиш тази снимка през окуляра" и "извинявай, би ли ми направил снимка ей там"?
Ръчния фокус гарантира, че кадърът е фокусиран където искаш.
Ръчните настройки означават, че "би-о-под"-ът няма да промени осветеността и дълбочината на полето.
Предварителната снимка отнема креативността при кадриране :)
Техниката не гарантира 100% успеваемост, но нека сме честни - и сам да си снимаш процентът е далеч от 100 :) Големият плюс е, че не оставаш с мисълта "тука аз щях да го направя по друг начин". Допълнително ако "би-о-под"-ът се окаже прекрасно нежно създание със златни ръце могат да се получат хубави снимки:
Споделям една идея, която е адски проста и вероятно повечето хора ще си кажат "е мноу ясну бе, тоя си мисли, че е открил топлата вода", обаче на тия хора аз ще им кажа, че постът е за другите - дето не са се замисляли за всичките точки :)
Слувало ли ви се е да искате да бъдете на снимка, но кадъра да е сложен. Например силна насрещна светлина, кофти ъгъл? Или пък няма статив, духа вятър, дистанционното не лови, има туристически трафик и т.н.?
За такива случаи предлагам употребата на "би-о-под"-и :)
Стъпките са:
Каква е разликата между "извинявай, би ли натиснал копчето, когато видиш тази снимка през окуляра" и "извинявай, би ли ми направил снимка ей там"?
Техниката не гарантира 100% успеваемост, но нека сме честни - и сам да си снимаш процентът е далеч от 100 :) Големият плюс е, че не оставаш с мисълта "тука аз щях да го направя по друг начин". Допълнително ако "би-о-под"-ът се окаже прекрасно нежно създание със златни ръце могат да се получат хубави снимки:
Дянков срещу Първанов ?!
WhyTF новините започват с тия глупости при положение, че:
1. Правителството прави рязък завой по отношение на обещаната политика (данъци,осигуровки).
2. Държавата дължи колосални суми на бизнеса, като всеки дръзнал да внесе "нотариална покана за плащане" към държавна агенция получава "целева" ревизия.
3. Позволяваме си да "крием" дефицит, дори гледайки какво става с Гърция.
4. В здравната каса цари пълен хаос.
5. Парно и ток поскъпват "плавно" ... ама от Април (че да не се усети плавното).
6. Три дни верижни автомобили изтеглят закъсали камиони (с винетки за 1200лв) из републиканската пътна мрежа.
7. Три дни снегът в София е "изненадващ" и улиците не са почистени.
8. Дори главните улици в София са осеяни с кратери, някои от които дори не могат да се обикалят.
9. *intentionally left blank*
10. Н.Бендтнер вкара три на Порто.
П.С. Дянков трябва да си мери приказките, това е вън от съмнение. Само дето много по-важно е да си върши работата, защото от известно време насам и таксиджиите не се хващат на "предишното правителство е виновно".
Поздрави!
1. Правителството прави рязък завой по отношение на обещаната политика (данъци,осигуровки).
2. Държавата дължи колосални суми на бизнеса, като всеки дръзнал да внесе "нотариална покана за плащане" към държавна агенция получава "целева" ревизия.
3. Позволяваме си да "крием" дефицит, дори гледайки какво става с Гърция.
4. В здравната каса цари пълен хаос.
5. Парно и ток поскъпват "плавно" ... ама от Април (че да не се усети плавното).
6. Три дни верижни автомобили изтеглят закъсали камиони (с винетки за 1200лв) из републиканската пътна мрежа.
7. Три дни снегът в София е "изненадващ" и улиците не са почистени.
8. Дори главните улици в София са осеяни с кратери, някои от които дори не могат да се обикалят.
9. *intentionally left blank*
10. Н.Бендтнер вкара три на Порто.
П.С. Дянков трябва да си мери приказките, това е вън от съмнение. Само дето много по-важно е да си върши работата, защото от известно време насам и таксиджиите не се хващат на "предишното правителство е виновно".
Поздрави!
Акция "Изпуснахте си нещо"
Както обикновено, започвам с предисторията :)
Правило ли ви е впечатление колко много боклуци има по улиците?
Правило ли ви е впечатление как се изхвърлят фасове през прозорци на коли?
Правило ли ви е впечатление, че когато светне зелено 10% от пешеходците хвърлят каквото имат в ръцете си и чак тогава пресичат?
Еми на мен ми прави впечатление - ГАДНО при това!
И си помислих, че мога и да променя нещо. После забравих и после пак си го мислих :)
След това съвсем случайно усетих ситуация, в която мога да променя нещо малко. И после друга :) Сега си търся ситуации!
Та ето ви две случки, които (поне за мен) превърнаха гадното впечатление в приятно начало на деня. Това е, на човек малко му трябва :)
Сценарий 1:
Действието се развива около руски паматник. Една млада майка чака за да пресече заедно с детето си. Процесът на чакане се съвместява с додъвкване (!! нова дума !!) на пакетче солети. Нормално чакането свършва, солетите - също :) Ненужната опаковка плавно поема към улицата, а майката с детето - към отстрещния тротоар.
В този момент аз се намесвам: "Извинете, изпуснахте си нещо ... или може би съвсем възпитателно го изхвърлихте на улицата пред детето?"
Майката тръгна да се сопва, но явно срамът надделя - върна се да вземе боклука.
Сценарий 2:
Действието се развива около сточна гара. Сутрешно задръстване, а аз минавам транзит с колело. Измежду блокираните коли виждаме един Опел с отворен шофьорски прозорец. Една космата ръка държи цигара и докато аз наближавам от цигарата остава фас, който полита към улицата.
Аз спирам, вдигам фаса и го връщам през прозореца (не можеш да пушиш със затворен прозорец) - "Извинете, изпуснахте си нещо." ... после продължавам с колелото ... и с усмивка.
Да бе, знам - всеки може да се отваря на беззащитни майки и чичковци в задръстване. Но според мен и майката, и чичкото в задръстването ще се замислят преди да повторят действието. А на мен тази мисъл ми е достатъчна. Освен това е съвсем възможно двама души да прочетат този блог, да пробват идеите и да разкажат на по двама други, нали?
Забележка 1: Моля действайте си на собствена отговорност. Да не ми се оплаквате, че сте яли бой за закуска!
Забележка 2: Ух. Знам, че не е моя работа да налагам правила. Обаче има ли някой глобен за хвърляне на фас през прозорец? Истината е, че повечето хора действат на стаден принцип - "всички го правят, значи и аз мога". Точно това се надявам да постигна - да покажа на някой (дори един), че в стадото не всички одобряват :)
Правило ли ви е впечатление колко много боклуци има по улиците?
Правило ли ви е впечатление как се изхвърлят фасове през прозорци на коли?
Правило ли ви е впечатление, че когато светне зелено 10% от пешеходците хвърлят каквото имат в ръцете си и чак тогава пресичат?
Еми на мен ми прави впечатление - ГАДНО при това!
И си помислих, че мога и да променя нещо. После забравих и после пак си го мислих :)
След това съвсем случайно усетих ситуация, в която мога да променя нещо малко. И после друга :) Сега си търся ситуации!
Та ето ви две случки, които (поне за мен) превърнаха гадното впечатление в приятно начало на деня. Това е, на човек малко му трябва :)
Сценарий 1:
Действието се развива около руски паматник. Една млада майка чака за да пресече заедно с детето си. Процесът на чакане се съвместява с додъвкване (!! нова дума !!) на пакетче солети. Нормално чакането свършва, солетите - също :) Ненужната опаковка плавно поема към улицата, а майката с детето - към отстрещния тротоар.
В този момент аз се намесвам: "Извинете, изпуснахте си нещо ... или може би съвсем възпитателно го изхвърлихте на улицата пред детето?"
Майката тръгна да се сопва, но явно срамът надделя - върна се да вземе боклука.
Сценарий 2:
Действието се развива около сточна гара. Сутрешно задръстване, а аз минавам транзит с колело. Измежду блокираните коли виждаме един Опел с отворен шофьорски прозорец. Една космата ръка държи цигара и докато аз наближавам от цигарата остава фас, който полита към улицата.
Аз спирам, вдигам фаса и го връщам през прозореца (не можеш да пушиш със затворен прозорец) - "Извинете, изпуснахте си нещо." ... после продължавам с колелото ... и с усмивка.
Да бе, знам - всеки може да се отваря на беззащитни майки и чичковци в задръстване. Но според мен и майката, и чичкото в задръстването ще се замислят преди да повторят действието. А на мен тази мисъл ми е достатъчна. Освен това е съвсем възможно двама души да прочетат този блог, да пробват идеите и да разкажат на по двама други, нали?
Забележка 1: Моля действайте си на собствена отговорност. Да не ми се оплаквате, че сте яли бой за закуска!
Забележка 2: Ух. Знам, че не е моя работа да налагам правила. Обаче има ли някой глобен за хвърляне на фас през прозорец? Истината е, че повечето хора действат на стаден принцип - "всички го правят, значи и аз мога". Точно това се надявам да постигна - да покажа на някой (дори един), че в стадото не всички одобряват :)
Дупката - продължение :)
Помните ли Дупката. Аз я помня :)
Обещах да коментирам месец по-късно, ама май няма нужда от коментар:
18-Януари-2010
19-Февруари-2010
Обещах да коментирам месец по-късно, ама май няма нужда от коментар:
18-Януари-2010
19-Февруари-2010
Разпределен сайт - в началото и продължението
Тази тема е за еволюцията на сайтчето, но не само за това. Препоръчвам на всички с поне малко ИТ интерес да я дочетат, защото има три интересни и преизползваеми идеи.
И така, започваме със сайтчето.
Началото беше когато получих първият си реален IP адрес :) Реших да се възползвам от него и праснах един списък галерии на домашната машина. После сложих линкове, няк'ви цитати ... и блог.
Няма майтап.
Малко хора знаят, че на сайтчето имаше самоделен блог още от самото начало :) При това си беше чист и непорочен - почти само за лично ползване. Постовете представляваха текстови файлове с имена YYYYMMDD.blog, пльоснати в една директория. Това е - без коментари, без картинки, а дори не бях чувал за RSS :)
След това (не без известен потрес) разбрах, че имам и читатели извън {'аз'} и в нетипичен израз на благородство преминах към blogger.com -> да ви е по-лесно!
За да запазя връзката с оригиналa сложих двустранни линкове ... обаче се оказа, че някои хора знаят за ispasov.blogger.com, други за imgod.homelinux.org, а трети пък нищо не знаят.
Някъде тук се появи идеята от този пост. Наблюдадох, че сайтчето е логически разделено и отделните му части не са реално зависими една от друга. Ето защо моднах blogger layout-а и imgod-а с изкачащото меню, което и сега виждате вляво (планетката). Или с други думи разпределих сайта между blogger.com (блога) и домашната си машина (галериите), като непредубеденият посетител не разбира кога преминава от единия на другия хост.
Така минаха щастливи месеци, но в последно време си мисля, че машината вкъщи няма нужда да работи денонощно. Не, не става дума за магнитни лъчения или сметка за ток. Дори за шум не може да се говори (борбата с шума си е тема за друг пост). Просто НЯМА НУЖДА. Това е :)
Следователно искам да направя с галерията това, което направих с блога -> да я преместя, но "прозрачно".
Който ме познава, се е досетил, че веднага заредих възможни решения.
Идея 1 : безплатна онлайн галерия, която да позволява промяна на изгледа - няма, не и с приемлива скорост.
Идея 2 : безплатен php хостинг, където да преместя целия сайт - няма, не и с приемлива скорост.
Идея 3 : на нашите сайта - има php, но трафикът е ограничен.
Хмм.
Попаднах в следната ситуация - имам място за бърз php сайт, но не мога да си позволя да сложа снимките там, защото те генерират значителен трафик в рамките на тарифния план. Тук представям първата значителна идея, която обещах в началото.
Представете си, че всички снимки се хостват на някое публично място, а на моят сайт стоят само връзки към тях. Така когато посетител зареди галерия, той ще получи html-а от сайта, а снимките - от другаде.
Идеално, но откъде? Еми все тая, picasaweb, flickr, imagehost, ... и т.н. :)
Избрах си picasa, защото гуглъите са наши хора, качих си няколко галерии там и загледах ... RSS feed-a! Picasa предлага feed за нови албуми (в който има адреси на тъмбнели за заглавната снимка), както и за нови снимки в галерия (в който има адреси на тъмбнейли и различни размери на всяка снимка). Разгледайте XML-ите и ще видите колко удобно са го направили гугълци!
Хмм.
В момента, в който посетител достъпи <списък_галерии>.php, сървърът прочита RSS за галериите и си построява списъка. Аналогично <списък_снимки_в_галерия>.php генерира отговор на базата на RSS-а за конкретната галерия! Всичко, което трябваше да направя, за да се възползвам от това, беше да създам тези два php шаблона и да пренасоча imgod.homelinux.org към imgod.burgstroi.com!
И това е - резултатът се вижда. Едва ли различавате новата от старата галерия :)
Та трафикът от/до сървъра се сведе до едни xml-и. Все пак всяко зареждане на галерия да дърпа xml от picasa е лееееко безумно. В този момент идва втората преизползваема идея - кеширане. Вместо при всяко зареждане на галерия да се тегли RSS и да се прегенерира галерия, това може да става еднократно или през определен период от време. Конкретно аз тегля списъкът албуми веднъж дневно, а списъкът снимки в галерия - еднократно. Така трафикът става нищожен! Ще приложа графики за трафик на галерията от домашната ми машина (преди) и от хостинга на нашите (сега). Драматична е разликата!
И тук стигам до последният проблем - и последната идея.
Хората са абонирани за RSS-а на моята галерия -> http://imgod.homelinux.org/home/imgod.xml ...
След пренасочването това става http://imgod.burgstroi.com/home/imgod.xml ...
Нали не очаквате ръчно да създавам този файл след качването на нова галерия в picasa? При положение, че разгледахме колко подробни са оригиналните feed-ове?
Мда, и аз така си помислих :)
Чрез force директива в .htaccess файл накарах apache-то да третира imgod.xml като php файл и да го пуска през интерпретатора. Вътре в "xml"-а има един цикъл по записите в оригиналния feed, а резултатът е валиден xml файл.
В резултат "разкрачих" още повече сайта. Имам си блог (blogger.com), имам си галерия (picasa), имам си и опаковка за тях :)
Край.
И така, започваме със сайтчето.
Началото беше когато получих първият си реален IP адрес :) Реших да се възползвам от него и праснах един списък галерии на домашната машина. После сложих линкове, няк'ви цитати ... и блог.
Няма майтап.
Малко хора знаят, че на сайтчето имаше самоделен блог още от самото начало :) При това си беше чист и непорочен - почти само за лично ползване. Постовете представляваха текстови файлове с имена YYYYMMDD.blog, пльоснати в една директория. Това е - без коментари, без картинки, а дори не бях чувал за RSS :)
След това (не без известен потрес) разбрах, че имам и читатели извън {'аз'} и в нетипичен израз на благородство преминах към blogger.com -> да ви е по-лесно!
За да запазя връзката с оригиналa сложих двустранни линкове ... обаче се оказа, че някои хора знаят за ispasov.blogger.com, други за imgod.homelinux.org, а трети пък нищо не знаят.
Някъде тук се появи идеята от този пост. Наблюдадох, че сайтчето е логически разделено и отделните му части не са реално зависими една от друга. Ето защо моднах blogger layout-а и imgod-а с изкачащото меню, което и сега виждате вляво (планетката). Или с други думи разпределих сайта между blogger.com (блога) и домашната си машина (галериите), като непредубеденият посетител не разбира кога преминава от единия на другия хост.
Така минаха щастливи месеци, но в последно време си мисля, че машината вкъщи няма нужда да работи денонощно. Не, не става дума за магнитни лъчения или сметка за ток. Дори за шум не може да се говори (борбата с шума си е тема за друг пост). Просто НЯМА НУЖДА. Това е :)
Следователно искам да направя с галерията това, което направих с блога -> да я преместя, но "прозрачно".
Който ме познава, се е досетил, че веднага заредих възможни решения.
Идея 1 : безплатна онлайн галерия, която да позволява промяна на изгледа - няма, не и с приемлива скорост.
Идея 2 : безплатен php хостинг, където да преместя целия сайт - няма, не и с приемлива скорост.
Идея 3 : на нашите сайта - има php, но трафикът е ограничен.
Хмм.
Попаднах в следната ситуация - имам място за бърз php сайт, но не мога да си позволя да сложа снимките там, защото те генерират значителен трафик в рамките на тарифния план. Тук представям първата значителна идея, която обещах в началото.
Представете си, че всички снимки се хостват на някое публично място, а на моят сайт стоят само връзки към тях. Така когато посетител зареди галерия, той ще получи html-а от сайта, а снимките - от другаде.
Идеално, но откъде? Еми все тая, picasaweb, flickr, imagehost, ... и т.н. :)
Избрах си picasa, защото гуглъите са наши хора, качих си няколко галерии там и загледах ... RSS feed-a! Picasa предлага feed за нови албуми (в който има адреси на тъмбнели за заглавната снимка), както и за нови снимки в галерия (в който има адреси на тъмбнейли и различни размери на всяка снимка). Разгледайте XML-ите и ще видите колко удобно са го направили гугълци!
Хмм.
В момента, в който посетител достъпи <списък_галерии>.php, сървърът прочита RSS за галериите и си построява списъка. Аналогично <списък_снимки_в_галерия>.php генерира отговор на базата на RSS-а за конкретната галерия! Всичко, което трябваше да направя, за да се възползвам от това, беше да създам тези два php шаблона и да пренасоча imgod.homelinux.org към imgod.burgstroi.com!
И това е - резултатът се вижда. Едва ли различавате новата от старата галерия :)
Та трафикът от/до сървъра се сведе до едни xml-и. Все пак всяко зареждане на галерия да дърпа xml от picasa е лееееко безумно. В този момент идва втората преизползваема идея - кеширане. Вместо при всяко зареждане на галерия да се тегли RSS и да се прегенерира галерия, това може да става еднократно или през определен период от време. Конкретно аз тегля списъкът албуми веднъж дневно, а списъкът снимки в галерия - еднократно. Така трафикът става нищожен! Ще приложа графики за трафик на галерията от домашната ми машина (преди) и от хостинга на нашите (сега). Драматична е разликата!
И тук стигам до последният проблем - и последната идея.
Хората са абонирани за RSS-а на моята галерия -> http://imgod.homelinux.org/home/imgod.xml ...
След пренасочването това става http://imgod.burgstroi.com/home/imgod.xml ...
Нали не очаквате ръчно да създавам този файл след качването на нова галерия в picasa? При положение, че разгледахме колко подробни са оригиналните feed-ове?
Мда, и аз така си помислих :)
Чрез force директива в .htaccess файл накарах apache-то да третира imgod.xml като php файл и да го пуска през интерпретатора. Вътре в "xml"-а има един цикъл по записите в оригиналния feed, а резултатът е валиден xml файл.
В резултат "разкрачих" още повече сайта. Имам си блог (blogger.com), имам си галерия (picasa), имам си и опаковка за тях :)
Край.
3Д_3. Как да снимаме анаглифно видео?
Заключителен пост по темата 3Д :)
Вече споделих какви цайси може да си спретне човек за левче и как да си прави снимки, които да си гледа с цайсите.
Сега ще споделя как аз снимам видео, което да се гледа с цайсите :)
Първо да вметна, че идеята е същата - трябва да накараме двете очи да виждат различни кадри. А видеото можем да го разглеждаме като последователност от снимки, т.е. можем директно да прегледаме познатите методи.
"Аватар" например е сниман с две камери, които се синхронизират идеално - тук говорим за фокус, осветеност, гледна точка. Веднъж направени тези два видео потока могат да се обработват свободно. Например в кината "Арена" единият се прожектира вертикално поляризиран, а другият - хоризонтално. Т.е. с поляризирани очила получаваме хубав 3Д ефект с чисти цветове и дълбочина. Друг популярен начин е на един дисплей кадрите от двата потока да се редуват в някакъв такт - например 60 пъти в секунда, а специални "шътър" очила да покриват лявото или дясното око синхронизирано с такта.
С други думи двата видео потока са си истинското решение. ... Само дето снимането с две камери е сложна и скъпа работа. Да си купиш две камери не е достатъчно, защото трябва да са съвършенно еднакви, да имат синхронизирана бленда, да фокусират едновременно - т.е. трябва и модифициране. В момента се продават 3Д апаратчета, като например Fuji FinePix 3D W1, в който има две матрици и две гледни точки. Обаче това хич не е DIY, затова продължаваме нататък.
Такаааа ... значи вече снимаме с една камера (един обектив). Сега очевидно трябва да докараме две гледни точки и това няма как да стане без приставка към обектива.
Най-старият вариант е една проста система: СКФ-1. Идеята тук е, че светлината влиза през две стъкла (двете гледни точки), след това се обръща в две огледала и след това се събира още веднъж в централно огледало, така че фактически обективът да вижда двете гледни точки ЕДНА ДО ДРУГА в това централно огледало. Т.е. всеки кадър е стереоизображение.
Плюсът на този метод е, че цветовете се запазват. Минуси са затруднения автофокус и нуждата от допълнителна обработка за гледане.
И така стигаме до метода, който успях да реализирам почти безплатно. Идеята е да снимаме анаглифно, като предварително прекараме едната гледна точка през червен филтър, а другата - през циянов. Съответно когато ги насложим, те вече ще са готов анаглифен кадър. Точна конструкция на такъв инструмент има на много места в интернет, например в този чуден сайт за DIY джаджи. Ето защо ще прескоча чертежите, като само разкажа какво се случва с малко снимки.
Ето как изглежда отпред:
Виждат се двете гледни точки, едната минава през червен, а другата през циянов филтър.
Ето как изглежда отзад:
От двете гледни точки през черната кутия получаваме една :) Подувката отзад е за да може кутията да се закачи за обектив 50/1.8 :)
Ето кадър на пълнежа:
Това са две огледала, поставени успоредно под 45 градуса на кутията. Едното огледало е 1:1, другото е полупрозрачно (50% пропускливост). Така единият кадър директно през стъклото стига до обектива, а другият се отразява в двете огледала по пътя си.
За да се получи наслагването ни трябват по-сложни оптически елементи:
- едно огледало (идеално 1:1);
- едно полупрозрачно стъкло (като в стаите за разпознаване на заподозряни);
- един качествен червен филтър;
- един качествен циян филтър;
Тези елементи струват доста пари, та за нуждите на експеримента ги заместваме с:
- едно доста криво огледало, купено за 1лв от магазин "За 1лв" (!!!). Конкретният екземпляр даже намалява образа :( ... но това са рисковете с китасйкия внос;
- парче "бяло к-стъкло", остатък след рязане в една фирма за дограма. Тестовете показаха около 25% огледало, 75% стъкло;
- двата филтъра от поста за очилата - Rosco e-colour #354 и Rosco e-colour #182 :)
Естествено к-стъклото няма оптическите свойства на полупрозрачно огледало, и затова единият кадър е доста по-ярък от другия. От друга страна червеният филтър е 11% пропусклив, а цияновият - 38%. Заедно тези разлики се неутрализират! Ето защо се оказва , че дори с тези гигантски компромиси, резултатите не са много лоши :)
И понеже една снимка се равнява на хиляди думи - слагайте очилата и разгледайте галерията с анаглифни снимки на мъгливата градинката пред блока :)
Ето и един мъглив видео пример, който обаче колегите от blogger.com преобразуваха в 320х266 ... и нищо не се вижда:
П.С. Внимавайте с рязането на стъклата, не е детска работа :)
Вече споделих какви цайси може да си спретне човек за левче и как да си прави снимки, които да си гледа с цайсите.
Сега ще споделя как аз снимам видео, което да се гледа с цайсите :)
Първо да вметна, че идеята е същата - трябва да накараме двете очи да виждат различни кадри. А видеото можем да го разглеждаме като последователност от снимки, т.е. можем директно да прегледаме познатите методи.
"Аватар" например е сниман с две камери, които се синхронизират идеално - тук говорим за фокус, осветеност, гледна точка. Веднъж направени тези два видео потока могат да се обработват свободно. Например в кината "Арена" единият се прожектира вертикално поляризиран, а другият - хоризонтално. Т.е. с поляризирани очила получаваме хубав 3Д ефект с чисти цветове и дълбочина. Друг популярен начин е на един дисплей кадрите от двата потока да се редуват в някакъв такт - например 60 пъти в секунда, а специални "шътър" очила да покриват лявото или дясното око синхронизирано с такта.
С други думи двата видео потока са си истинското решение. ... Само дето снимането с две камери е сложна и скъпа работа. Да си купиш две камери не е достатъчно, защото трябва да са съвършенно еднакви, да имат синхронизирана бленда, да фокусират едновременно - т.е. трябва и модифициране. В момента се продават 3Д апаратчета, като например Fuji FinePix 3D W1, в който има две матрици и две гледни точки. Обаче това хич не е DIY, затова продължаваме нататък.
Такаааа ... значи вече снимаме с една камера (един обектив). Сега очевидно трябва да докараме две гледни точки и това няма как да стане без приставка към обектива.
Най-старият вариант е една проста система: СКФ-1. Идеята тук е, че светлината влиза през две стъкла (двете гледни точки), след това се обръща в две огледала и след това се събира още веднъж в централно огледало, така че фактически обективът да вижда двете гледни точки ЕДНА ДО ДРУГА в това централно огледало. Т.е. всеки кадър е стереоизображение.
Плюсът на този метод е, че цветовете се запазват. Минуси са затруднения автофокус и нуждата от допълнителна обработка за гледане.
И така стигаме до метода, който успях да реализирам почти безплатно. Идеята е да снимаме анаглифно, като предварително прекараме едната гледна точка през червен филтър, а другата - през циянов. Съответно когато ги насложим, те вече ще са готов анаглифен кадър. Точна конструкция на такъв инструмент има на много места в интернет, например в този чуден сайт за DIY джаджи. Ето защо ще прескоча чертежите, като само разкажа какво се случва с малко снимки.
Ето как изглежда отпред:
Виждат се двете гледни точки, едната минава през червен, а другата през циянов филтър.
Ето как изглежда отзад:
От двете гледни точки през черната кутия получаваме една :) Подувката отзад е за да може кутията да се закачи за обектив 50/1.8 :)
Ето кадър на пълнежа:
Това са две огледала, поставени успоредно под 45 градуса на кутията. Едното огледало е 1:1, другото е полупрозрачно (50% пропускливост). Така единият кадър директно през стъклото стига до обектива, а другият се отразява в двете огледала по пътя си.
За да се получи наслагването ни трябват по-сложни оптически елементи:
- едно огледало (идеално 1:1);
- едно полупрозрачно стъкло (като в стаите за разпознаване на заподозряни);
- един качествен червен филтър;
- един качествен циян филтър;
Тези елементи струват доста пари, та за нуждите на експеримента ги заместваме с:
- едно доста криво огледало, купено за 1лв от магазин "За 1лв" (!!!). Конкретният екземпляр даже намалява образа :( ... но това са рисковете с китасйкия внос;
- парче "бяло к-стъкло", остатък след рязане в една фирма за дограма. Тестовете показаха около 25% огледало, 75% стъкло;
- двата филтъра от поста за очилата - Rosco e-colour #354 и Rosco e-colour #182 :)
Естествено к-стъклото няма оптическите свойства на полупрозрачно огледало, и затова единият кадър е доста по-ярък от другия. От друга страна червеният филтър е 11% пропусклив, а цияновият - 38%. Заедно тези разлики се неутрализират! Ето защо се оказва , че дори с тези гигантски компромиси, резултатите не са много лоши :)
И понеже една снимка се равнява на хиляди думи - слагайте очилата и разгледайте галерията с анаглифни снимки на мъгливата градинката пред блока :)
Ето и един мъглив видео пример, който обаче колегите от blogger.com преобразуваха в 320х266 ... и нищо не се вижда:
П.С. Внимавайте с рязането на стъклата, не е детска работа :)
3Д_2. Как да правим анаглифни снимки?
Защо виждаме триизмерно?
Първо защото имаме две очи, които са на разстояние едно от друго и съответно имат различна гледна точка. И второ защото имаме могъщ компютър зад очите, който успява по тези два информационни канала да оформи по-добра идея за обектите пред нас. Това всъщност е мега-опростена концепция, защото очите се движат непрекъснато и дават много повече от картина за обработка. Мозъкът се ориентира за дълбочина по купчина други признаци, но все пак основното е, че наслагва различни гледни точки.
Е как тогава ще получим триизмерна представа с двуизмерни снимки?
Една нормална снимка може да създаде представата за дълбочина, но за истински 3д ефект двумерната проекция не е достатъчна. Трябва да кодираме и двата информационни канала в снимката - гледната точка на лявото око и тази на дясното.
Хората са си измислили няколко начина да се прави това, но като цяло всичко опира до това да покажеш две различни картини на двете очи.
Два пъти се снима един и същи кадър, но гледната точка в двете снимки е отместена на няколко сантиметра. Лявата се показва на лявото око, дясната - на дясното и после мозъкът си знае работата.
А как да покажем различните картини на двете очи?
Точно това е моментът, в който хората проявяват фантазия - ама много :)
Най-простите примери са едни очила (стереоскоп), в които слагаш диапозитиви. Очилата са с две дупки и вместо стъкла слагаш 2 различни диапозитива. Урааа :)
При втория метод двата кадъра се слагат един до друг и за да видиш триизмерния образ се опитваш да "гледаш успоредно" (фокусирайки в много далечна точка) или да "кръстосаш поглед" (фокусирайки в близка точка между очите и целта) ... абе с други думи да накараш едното око да вижда едната половина на картината, а другото - другата.
Така и без приспособление можеш да получиш 3Д ефект ... обаче има взиране доста докато се научиш ... и главобол. На базата на този метод са създадени и книгите от серията "Магическо око", но там лявата/дясната картина са скрити в шарки. Този метод позволява да "видиш 3Д" без приспособления, което е основното му предимство. В гугъл отговаря на името "стереограма".
Трети метод, използван в модерните кина, е на екран да се проектира картина с два прожектора -> единият с вертикално поляризирана светлина, другият - с хоризонтално. Съответно на едното око се слага вертикален филтър, на другото - хоризонтален и пак мозъкът зацепва какво му причиняваш. Този метод е доста читав, но за съжаление трудно приложим в домашни условия, защото ... абе имаш ли два прожектора вкъщи, или не? В интерес на истината сега са пуснали разни лаптопчета, които идеално симулират прожектори чрез беклайт, но ние сме на DIY (do it yourself) тема и се разсейваме.
Така стигаме до целта на поста, а именно най-разпространения метод - гледане с анаглифни очила. Най-разпространен е по простата причина, че изображението се вижда много по-лесно от "кръстосване на поглед", а очилата са мнооого евтини :) Колко евтини вече стана ясно тук :)
При анаглифните изображения отделянето на картините се случва не чрез поляризация на светлината, а чрез отделяне на каналите. Например ако двата кадъра са кодирани в RGB (червено/зелено/синьо), то за лявата картина се взима цялото R (червено) от кадър 1, а за дясната - обратното - цялата информация от GB на кадър 2. След наслагването на двата кадъра в една снимка се получава нещо, което без очила изглежда меко казано странно. Обаче ние гледаме през очила, едното стъкло на които е силен червен филтър, а другото силен циян (синьо-зелен) -> съответно едното око възстановява цияновата версия на снимката (т.е. кадър 2), а другото - червената (т.е. кадър 1). Интересното е, че мозъкът без сериозни затруднения възстановява цветовете, въпреки че нито един от двата кадъра не е пълноцветен!
Е хубаво де, как да правим анаглифни снимки?
Аз снимам две максимално подравнени снимки на един и същи обект, като между двата кадъра въртя апарата около централния обект на 5 см вдясно. След това в GIMP слагам двете снимки като два слоя, махам от първия GB, от втория R ... и слагам цайсите :)
Вече с цайси намествам слоевете докато паснат идеално и мърджвам. Това е. Примери ще има в галерията скоро :) Всъщност при гранични степени мързел GIMP частта от горния процес може да се замени с просто perl скриптче, използващо модула Imager.
Освен това вече имам работещ прототип на приставка за фотоапарат, която позволява да снимаш директно анаглифно! Но за това в следващия пост в темата -
3Д_3. Как да снимаме анаглифно видео?
Първо защото имаме две очи, които са на разстояние едно от друго и съответно имат различна гледна точка. И второ защото имаме могъщ компютър зад очите, който успява по тези два информационни канала да оформи по-добра идея за обектите пред нас. Това всъщност е мега-опростена концепция, защото очите се движат непрекъснато и дават много повече от картина за обработка. Мозъкът се ориентира за дълбочина по купчина други признаци, но все пак основното е, че наслагва различни гледни точки.
Е как тогава ще получим триизмерна представа с двуизмерни снимки?
Една нормална снимка може да създаде представата за дълбочина, но за истински 3д ефект двумерната проекция не е достатъчна. Трябва да кодираме и двата информационни канала в снимката - гледната точка на лявото око и тази на дясното.
Хората са си измислили няколко начина да се прави това, но като цяло всичко опира до това да покажеш две различни картини на двете очи.
Два пъти се снима един и същи кадър, но гледната точка в двете снимки е отместена на няколко сантиметра. Лявата се показва на лявото око, дясната - на дясното и после мозъкът си знае работата.
А как да покажем различните картини на двете очи?
Точно това е моментът, в който хората проявяват фантазия - ама много :)
Най-простите примери са едни очила (стереоскоп), в които слагаш диапозитиви. Очилата са с две дупки и вместо стъкла слагаш 2 различни диапозитива. Урааа :)
При втория метод двата кадъра се слагат един до друг и за да видиш триизмерния образ се опитваш да "гледаш успоредно" (фокусирайки в много далечна точка) или да "кръстосаш поглед" (фокусирайки в близка точка между очите и целта) ... абе с други думи да накараш едното око да вижда едната половина на картината, а другото - другата.
Така и без приспособление можеш да получиш 3Д ефект ... обаче има взиране доста докато се научиш ... и главобол. На базата на този метод са създадени и книгите от серията "Магическо око", но там лявата/дясната картина са скрити в шарки. Този метод позволява да "видиш 3Д" без приспособления, което е основното му предимство. В гугъл отговаря на името "стереограма".
Трети метод, използван в модерните кина, е на екран да се проектира картина с два прожектора -> единият с вертикално поляризирана светлина, другият - с хоризонтално. Съответно на едното око се слага вертикален филтър, на другото - хоризонтален и пак мозъкът зацепва какво му причиняваш. Този метод е доста читав, но за съжаление трудно приложим в домашни условия, защото ... абе имаш ли два прожектора вкъщи, или не? В интерес на истината сега са пуснали разни лаптопчета, които идеално симулират прожектори чрез беклайт, но ние сме на DIY (do it yourself) тема и се разсейваме.
Така стигаме до целта на поста, а именно най-разпространения метод - гледане с анаглифни очила. Най-разпространен е по простата причина, че изображението се вижда много по-лесно от "кръстосване на поглед", а очилата са мнооого евтини :) Колко евтини вече стана ясно тук :)
При анаглифните изображения отделянето на картините се случва не чрез поляризация на светлината, а чрез отделяне на каналите. Например ако двата кадъра са кодирани в RGB (червено/зелено/синьо), то за лявата картина се взима цялото R (червено) от кадър 1, а за дясната - обратното - цялата информация от GB на кадър 2. След наслагването на двата кадъра в една снимка се получава нещо, което без очила изглежда меко казано странно. Обаче ние гледаме през очила, едното стъкло на които е силен червен филтър, а другото силен циян (синьо-зелен) -> съответно едното око възстановява цияновата версия на снимката (т.е. кадър 2), а другото - червената (т.е. кадър 1). Интересното е, че мозъкът без сериозни затруднения възстановява цветовете, въпреки че нито един от двата кадъра не е пълноцветен!
Е хубаво де, как да правим анаглифни снимки?
Аз снимам две максимално подравнени снимки на един и същи обект, като между двата кадъра въртя апарата около централния обект на 5 см вдясно. След това в GIMP слагам двете снимки като два слоя, махам от първия GB, от втория R ... и слагам цайсите :)
Вече с цайси намествам слоевете докато паснат идеално и мърджвам. Това е. Примери ще има в галерията скоро :) Всъщност при гранични степени мързел GIMP частта от горния процес може да се замени с просто perl скриптче, използващо модула Imager.
Освен това вече имам работещ прототип на приставка за фотоапарат, която позволява да снимаш директно анаглифно! Но за това в следващия пост в темата -
3Д_3. Как да снимаме анаглифно видео?
Дупката
Днес имахме доста поучителна обедна почивка :)
Наблюдавахме с интерес как се запълва улична дупка от екип професионалисти.
Първо - много се радвам, че се запълват дупки!
Второ - много се радвам, че се намира работа на нискоквалифициран пресонал.
Трето - много се радвам, че работата на този нискоквалифициран персонал се следи зорко!
... айде сега да попълня празните места в историята :)
Отиваме за по един дюнер на обяд, че напоследък много работа. Да бяхме знаели какво ни се готви, да бяхме отишли в гърците ...
Както и да е - на път за храната виждаме, че ул. "Коста Лулчев" е затворена за ремонт. Впечатляваме се.
После виждаме ремонтната техника - един голям пикап, напълнен с торби, кирки, лопати и една машина за натупване на асфалт. Още се впечатляваме :)
Съответно виждаме, как от пикапа слизат 5 високо-специализирани индивида с една лопата и една кирка. Виждаме и дупката - половинка на метър, ама не чак ров. Впечатлението почва да излиза вече, щото няма накъде повече!
... и нещата рязко се българизират ...
Шофьора се подпира отпред на колата, двама работника се подпират отзад на колата, един се подпира на кирката, а последният взима лопатата и започва да копае (дупката).
Като тук под "копае" имам предвид - гребва един-два камъка и ги носи в другия край на улицата на купчина. Няма как да опиша абсурдността на ситуацията - човекът измина километри за да изнесе няколко камъка :)
<-- тук няма как да не включа вица за "чукчи работи, но кофа далече" -->
Десетина минути след започването на работата пристига друг служебен автомобил, от който слизат двама "цивилни" - мъж и жена с наръч документи. Подпират се на пикапа от другата страна (пазят техниката явно - да не се изметне) и почват да си лафят.
След още 15 минути самотният "чукчи" изкопа разбития асфалт от дупката. Другите пушиха, прозяваха се, пиха кафе, а шофьорът дори успя да си изреже ноктите на ръцете. Идеално им се получаваше работния ден :)
След като "фаза едно" явно приключи, човекът с лопатата доволно се подпря на нея, а от пикапа изхвърлха две найлонови торби. Оказа се, че в тях има "смола" - нещо като асфалт, което да пълни дупките за "докато мине зимата". На пролет вече дупката се реже/пълни/тъпче най-официално. На торбите явно им беше студено, защото паднаха на земята като павета. И шумът беше като да хвърлиш павета.
Опитаха да "нарежат" смолата с лопати, ама как се реже паве?
В този момент човекът с кирката се размърда и почна да я върти. За 10 минути успя да разбие съдържанието на торбата на сравнително малки камъни, а после припсува и прецени, че "ногу се е стегнал хасфалта, не мое повече". "Контролата" през това време цъкаше разбиращо.
Към този момент вече обедната почивка беше заминала, но аз исках да взема книжка от "селския мол", та преустанових наблюдението. Двайсетина минутки по-късно се върнах през същата уличка, като успях да хвана изнасящия се екип. Снимах и дупката, която вече не беше дупка!
Докато снимах ми разказаха за процедурата на запълването. Разделихме се с надеждата "Тракия" да я строят по по-друга технология.
Наблюдавахме с интерес как се запълва улична дупка от екип професионалисти.
Първо - много се радвам, че се запълват дупки!
Второ - много се радвам, че се намира работа на нискоквалифициран пресонал.
Трето - много се радвам, че работата на този нискоквалифициран персонал се следи зорко!
... айде сега да попълня празните места в историята :)
Отиваме за по един дюнер на обяд, че напоследък много работа. Да бяхме знаели какво ни се готви, да бяхме отишли в гърците ...
Както и да е - на път за храната виждаме, че ул. "Коста Лулчев" е затворена за ремонт. Впечатляваме се.
После виждаме ремонтната техника - един голям пикап, напълнен с торби, кирки, лопати и една машина за натупване на асфалт. Още се впечатляваме :)
Съответно виждаме, как от пикапа слизат 5 високо-специализирани индивида с една лопата и една кирка. Виждаме и дупката - половинка на метър, ама не чак ров. Впечатлението почва да излиза вече, щото няма накъде повече!
... и нещата рязко се българизират ...
Шофьора се подпира отпред на колата, двама работника се подпират отзад на колата, един се подпира на кирката, а последният взима лопатата и започва да копае (дупката).
Като тук под "копае" имам предвид - гребва един-два камъка и ги носи в другия край на улицата на купчина. Няма как да опиша абсурдността на ситуацията - човекът измина километри за да изнесе няколко камъка :)
<-- тук няма как да не включа вица за "чукчи работи, но кофа далече" -->
Десетина минути след започването на работата пристига друг служебен автомобил, от който слизат двама "цивилни" - мъж и жена с наръч документи. Подпират се на пикапа от другата страна (пазят техниката явно - да не се изметне) и почват да си лафят.
След още 15 минути самотният "чукчи" изкопа разбития асфалт от дупката. Другите пушиха, прозяваха се, пиха кафе, а шофьорът дори успя да си изреже ноктите на ръцете. Идеално им се получаваше работния ден :)
След като "фаза едно" явно приключи, човекът с лопатата доволно се подпря на нея, а от пикапа изхвърлха две найлонови торби. Оказа се, че в тях има "смола" - нещо като асфалт, което да пълни дупките за "докато мине зимата". На пролет вече дупката се реже/пълни/тъпче най-официално. На торбите явно им беше студено, защото паднаха на земята като павета. И шумът беше като да хвърлиш павета.
Опитаха да "нарежат" смолата с лопати, ама как се реже паве?
В този момент човекът с кирката се размърда и почна да я върти. За 10 минути успя да разбие съдържанието на торбата на сравнително малки камъни, а после припсува и прецени, че "ногу се е стегнал хасфалта, не мое повече". "Контролата" през това време цъкаше разбиращо.
Към този момент вече обедната почивка беше заминала, но аз исках да взема книжка от "селския мол", та преустанових наблюдението. Двайсетина минутки по-късно се върнах през същата уличка, като успях да хвана изнасящия се екип. Снимах и дупката, която вече не беше дупка!
Докато снимах ми разказаха за процедурата на запълването. Разделихме се с надеждата "Тракия" да я строят по по-друга технология.